За мен

блабла

Медицински услуги

Д-р Николай Райков е специализиран в ехографията на щитовидна жлеза, шийни лимфни възли,болестни формации на шията, както и ехография на млечни жлези.

Д-р Н.Райков работи с ултразвуков апарат,оборудван с високочестотен трансдюдсер 18.0 MHz, позволяваш прецизиране на ехографското изследване и откриване на лезии в щитовидната жлеза и млечните жлези с м инимални размери /до1-3мм/.

Той активно практикува тънкоиглена аспирационна биопсия /ТАБ или FNA/ под ехографски контрол на щитовидни възли,шийни лимфни възли и туморни формации на шията,както и на лезии в млечните жлези.

Много ценен и ефективен метод е прилаганата склерозираща терапия с етанол/PEI/ на подходящи възли на щитовидната жлеза.Така може да бъде избягната оперативната интервенция.

Д-р Николай Райков извършва предоперативна локализация на шийни лимфни възли, при доказан щитовиден рак.

Провежда и предоперативно маркиране на трудно откриваеми и достъпни за хирурга, малки щитовидни възли, както и на уголемени лимфни възли с подозрителен вид.

Извършва и консултации за "второ мнение" ,относно поставени диагноза и лечебно поведение при заболявания на щитовидната жлеза.

Цитологично изследване и диагноза на пробите ,получени при биопсията: Д-р Сн. Вичева - патоанатом - цитолог; МЦ "Венкор-Патанов"; гр.Варна, бул."Съборни " №16, тел: 052/624-262

Хормонални изследвания: Хормонална и клинична лаборатория "Статус.";гр.Варна, Ул. "Бдин " №9 тел:052/615 505; email: statuslab@abv.bg; website: http://www.statuslab.com

По-често изследвани хормони: TSH, FT4, FT3, TPOab, Tgl, Tgl ab, Паратхормон, Пролактин /PrL/, изследвания на въглехидратната обмяна, имунореактивен инсулин, HbA1C, всички видове биохимични проби.

Диагностика и лечение на заболявания на щитовидната жлеза с технеций и радиоактивен йод. Клиника по Радиология; МБАЛ "Света Марина ", гр .Варна.

Кариера

  • Първа английска езикова гимназия-гр.Варна 1970-1975г
  • Студент в Медицински Университет гр.Варна 1977-1983г
  • Ординатор в ІІІ ВО при ОБ гр.Търговище 1983-1986г
  • Ординатор в Многопрофилна Транспортна Болница гр.Варна 1986-2000г
  • Зав. ВО в Многопрофилна Транспортна Болница гр.Варна 2000-януари 2009
  • Ординатор ендокринолог във ВО на ЕМБЛ "Св. Анна"-гр.Варна 2009-до сега
  • Специалност по Вътрешни Болести 1990г
  • Първа ехография на щитовидна жлеза 17.06.1991г
  • Първа пункция и биопсия на щитовидна жлеза 1994г
  • Специалност по Ендокринология 1996г

Д-р Николай Райков е специалист по Вътрешни болести и Ендокринология.

Прилага:

  • Ултразвуково изследване на щитовидна жлеза и шийни органи.
  • Изследване с Power Doppler.
  • Ултразвуково изследване на млечни жлези.
  • Тънкоиглена биопсия на щитовидни и извънщитовидни /шийни/ възли.
  • Тънкоиглена биопсия на лимфни възли.
  • Предоперативно локализиране /изготвяне на “карта”/ на лимфни възли с подозрителен вид.
  • Предоперативно маркиране на единични лимфни възли ,с оглед откриването им в оперативното поле.
  • Изледване на TGl и Calcitonin в washout /смив/ от биопсична игла, след биопсия на лимфни възли.
  • Следоперативно проследяване на болни с отстранена щитовидна жлеза.
  • Изследване на Паратхормон във washout /смив/ от възли,с вид на паращитовидни за определяне и локализиране на паратиреоидни аденоми с повишена функция.
  • Склерозираща терапия с етанол на доброкачествени щитовидни възли.
  • Склерозираща терапия на хипефункциониращи паратироидни аденоми.
  • Склерозираща терапия на единични метастатични шийни ЛВ,при показани за това болни.
  • Подготвяне на материал за генетично изследване на възли /BRAF 600; RAS мутации/ с подозрителна диагноза след биопсията.

Обект на лечение от Д-р Николай Райков са и:

  • Остеопороза.
  • Захарен диабет - първи и втори тип. Назначаване на лечение, проследяване на състоянието и контрол.
  • Аденоми на хипофизната жлеза.

Частна практика

Медицински комплекс "Плюс"

гр. Варна ,ул.Раковски "№23 /зад Община Варна/

телефон за записване: +359 52 643333

http://www.plusbg.com

Библиотека

Щитовиден възел Това е малка подутина или локализирано разрастване в част от щитовидната жлеза. Той се отличава от гушата, която представлява увеличена щитовидна жлеза. Всъщност уголемената щитовидна жлеза може да съдържа един или повече възли. Възелът е област от щитовидната жлеза, която се отличава от останалата част с обичайно по-плътната си структура. Възлите са много често срещани. В повечето случаи те не са злокачествени, но лекарят трябва да уточни този много важен проблем. Възлите могат да бъдат изпълнени с течност /обичайно непрозрачна, кървениста/. Тогава те са кистозни. Могат да бъдат формирани от щитовидна тъкан. Могат да бъдат съставени от солидна и кистозна част, при възникване на кръвотечение във възела той може да нарастне с часове. Възлите да бъдат с малки размери - от 1-2 мм. до няколко сантиметра. Могат да са единични и множествени. Възелът не е болест, но е белег на проблем в щитовидната жлеза. Причината за появата на щитовидните възли не е известна.
Какво предизвиква възлите? Щитовидните възли са доброкачествени в 90-95% от случаите. Само около 5% са ракови. При тази, макар и минимална възможност, щитовидните възли трябва да бъдат изследвани. Доброкачествениет възли могат да бъдат кисти, могат да бъдат изградени от тъкан с повишена хормонална активност, както и от тъкан с нормална или понижена активност.
Какви оплаквания могат да предизвикат щитовидните възли? В повечето случаи те се развиват безсимптомно; когато са по-големи могат да притискат шията и да предизвикват усещане за "топка " в гърлото, затруднено преглъщане, промяна в гласа и кашлица. При повишена актнивност възелът може да предизвиква симптоми на повишена щитовидна функция /хипертиреоидизъм/ - сърцебиене /бързо биене или "прескачане/, загуба на тегло, нервност, да има диария и треперене на тялото и ръцете. Понякога възлите се откриват в неактивна щитовидна жлеза - състояние известно като хипотриеоидно. Симптомите на хипотиреоидизма включват забавена сърдечна дейност, увеличаване на телесното тегло, запек, депресия и отпадналост.
Често ли се срещат щитовидните възли ? Установено е че около 50% от хората ще развият mалки, недоловими възли по време на неговия живот. Много от възлите не могат да бъдат установени при обикновен преглед и не създават проблеми. Те се откриват само при ултразвуково изследване; част от възлите се доказват при изследвание с компютърен томограф или ядрено-магнетан резонанс. Тези нодули се наричат инциденталоми /случайно открити/. Около 4-7% от хората имат по-големи възли, които могат да бъдат установени при палпация. Големи възли се срещат в 4% сред жените надо 20 годишна възраст и в 9% сред седемдесетгодишните. При мъжете тази честота е едва 1%.
Как може човек сам да определи дали има щитовиден възел? Проверката може да стане пред стенно оледало. Наблюдава се зоната между горния край на гръдната кост и адамовата ябълка. Там се намира щитовидната жлеза. Ако е възможно нека светлината да идва странично, за да има сянка върху тази област. След това наклонете главата си назад и наблюдавайте посочената област, докато гълтате. Ако забележите изпъкване или уголемяване в тази зона, това вероятно се дължи на възел или уголемена щитовидна жлеза/ гуша/. Отнесете се към Вашия лекар за пълно изследване.
Какво става ако се установи щитовиден възел? Трябва да бъде извършен преглед от лекар с опит в диагнозата и третирането на щитовидни възли. Този лекар трябва да събере информация за рисковите фактори, които пациентът носи /включващи излагането на радиация/; да проведе физикален преглед /палпация/ и да назначи хормонални изследвания за преценка на щитовидната функция. Желателно е провеждане на ехографско изследване на щитовидната жлеза за точно измерване на възела; да бъде огледана шийната област. При наличие на подозрителни за злокачествени ехографски особенности на възела, може да бъде предложена и извършена тънкоиглена аспирационна биопсия. Радиоизотопно изследване на възела/ сцинтиграфия; "цветна снимка" може да бъде препоръчaно за определяне на свръх активност на възел/ Горещ възел /или понижена активност/ студен възел. Тези тестове са практически безболезнени. Най-точният тест е тънкоиглената биопсия, която трябва да бъде извършена чрез няколко убождания /по преценка на лекаря/ от един и същ възел. Използуването на ехографа при воденето на иглата във възела е от изключителна важност за точен резултат.
Радиацията причинява ли образуването на щитовидни възли? Някои форми на облъчване се свързват с повишен риск за образуването на злокачествени щитовидни възли. Не е доказан риск от слънчевата радиация и тази при диагностичните рутинни ренгенови изследвания.Рискови са провежданите през петдесетте и началото на шестдесетте години на миналия век облъчвания на глава, шия сливици, тимус. Ако такива облъчнаия са преживени, е необходим насочен лекарски преглед на щитовидната жлеза.
Как се лекуват щитовидните възли? Това се определя от вида на възела. Ако при проведената биопсия са получени доброкачествени клетки, то възелът може да бъде наблюдаван и проследяван във времето за промяна в неговата структура и уголемяване на размерите му. В последните години се отхвърля необходимостта от прилагане на щитовидни хормони. Ако се установи нарастване на възела се прилага повторна биопсия. При получен недостатъчен или "неопределен" материал може да се наложи извършване на нова биопсия. Ако и тя е със същия резултат, тогавае уместно насочване на пациента към хирургично лечение. Ако биопсията покаже съмнителен за злокачественост резултат тогава се препоръчва оперативно отстраняване на възела.
Какво се прави ако възелът се окаже карциномен? В болшинството от случаите тези възли са лечими. Основен метод е хирургичното отстраняване на раковия възел и част от щитовидната жлеза /при необходимост и цялостното и изрязване/. Преди операцията е необходимо изследване на шийните лимфни възли за откриване на възможно тяхно карциномно засягане. При откриване на такива лимфни възли се провежда тънкоиглена аспирационна биопсия и изследване на съдържание на Tgl в пунктата /от лимфните възли/. Това изследване и проведената биопсия би могла да намали с около 40% обема на хирургичната намеса. В зависимост от вида на тумора, се провежда или не лечение с радиоактивен йод. След това са назначава лечение с таблетки синтетични щитовидни хормони, които замеестват функцията на отстранената щитовидна жлеза и подтискат разрастването на възможно останали /след операцията/ ракови клетки. Състоянието на оперирания пациент се проследява главно с уточнено периодично изследване на Tgl/тиреоглобулин/ и TSH. Ехографията на щитовидната жлеза и изследване на тиреоглобулина са оновните методи за проследяването на опериран от щитовиден карцином болен.

Това е диагностичен метод, който изключително активно практикувам и прилагам в моята дейност при изследване на щитовидни възли.В последните години не съм насочил пациент за оперативно лечение, без преди това да съм провел биопсия, при която е било изказано твърдение или съмнение за злокачествена природа на изследвания възел.

На практика биопсията показва на ендокринолога кои възли трябва да бъдат оперирани и кои могат да проследявани и наблюдавани в хода на времето.Така, много често, биопсията не само отлага ,но и отменя необходимостта от оперативно отстраняване на изследвания щитовиден възел/ в около 90-95% от случаите/ -виж глава "Щитовиден възел".Защото не е оправдано прилагането на оперативно лечение, при възел с доказан доброкачествен строеж/ с малки изключения, които ще бъдат посочени/.

Теоретично е възможно, но на практика много рядко се прилага биопсично изследване на всички възли в една многовъзлеста гуша.Ендокринологът - ехографист подбира възли с подозрителни за злокачественост ехографски белези /съществуват утвърдени такива признаци и възлите които ги притежават, крият значително по-голям риск/. Тези възли именно трябва да бъдат уточнявани.Тяхното определяне зависи от опита и познанията на изследващия лекар. Тънкоиглената аспирационна биопсия е безопасна, минимално инвазивна и високо точна методика за изследване на щитовидните възли. Нейната диагностична точност може да достигне до 92-95%.Биопсията е метод за диагноза, а не за лечение.

Преди биопсията задължително провеждам ултразвуково изследване /ехография/ на щитовидната жлеза и шията.Тя ме ориентира за: наличие или не на дифузно щитовидно заболяване; за присъствието и разположението на щитовидните възли , които ще бъдат изследвани. Предварителното изследване на щитовидни хормони TSH и FT4 ме ориентиира в диагностичната работа. Винаги използувам ехографията и при извършване на биопсията.Тя ми дава възможност да изследвам и да взема проби от възли и възлести структури с минимални размери/ до2-4мм/, които не могат да бъдат установени при палпация

Биопсия на възел с диаметър равен на 4 милиметра, разположен по задна стена на ляв щитовиден лоб
Биопсия на възел с диаметър равен на 4 милиметра, разположен по задна стена на ляв щитовиден лоб. Блестящата бяла точка е върха на иглата, проникнала във възела.

Могат да се вземат и проби от подозрителни участъци на възлите, както и от различни техни части.При възли с кистозна структура, при насочване на иглата чрез ултразвуковото наблюдение, се взема материал от пристенния пласт клетки и се избягва вземане на кистозната течност, която обикновено не носи диагностична информация.

Преди биопсията, задължително прилагам местна упойка.Това осигурява спокойствие на пациента и минимален дискомфорт в областта на шията.

При изследването пациентът е легнал по гръб на кушетката.Под рамената му се поставя възглав ничка, което осигурява изпъване и изпъкване на шията.Под ултразвуков контрол последователно въвеждам биопсичните игли в уточнените подозрителни възли или огнища на щитовидната жлеза. Използувам съвсем тънки инжекционни иглички /много по -тънки от тези, които се използват за венозни и мускулни инжекции/.

Тънкоиглена биопсия на щитовидна жлеза.
Тънкоиглена биопсия на щитовидна жлеза.

След приключване на биопсията / обща продължителност около 15 минути /пациента остава за наблюдение около 10тина минути /в това време се оформя медицинската документация/. Прилага се няколкоминутно притискане на шията с напоено със спирт тампонче,чието използване не е свързано с кървене /то е наистина минимално при манипулацията/, а има отношение към избягване на локално "посиняване" на зоната на пункцията. Тънкоиглената аспирационна биопсия е доказано амбулаторна процедура, след която пациентът може да изпълнява своите ежедневни дейности.

Рядко срещано усложнение е подкожен кръвоизлив, който причинява малка синина в областта на пункцията.Без основания са опасенията на някои пациенти от "разбутване" на възела при биопсията, както и възможно "разсейване " на туморни клетки.Не се наблюдава увреда на нерви, тъканна травма,увреждане на кръвоносни съдове. Натрупаният опит от последните 30 години потвърждава надежността и ползата от тънкоиглената аспирационна биопсия като диагностичен тест.Ролята на биопсията при изследването на щитовидните възли е категорично доказана и тя е първи диагностичен тест, поради нейната безопасност и ниска цена.В повечето клиники тя е стандартен тест, прилаган основно от ендокринолог. При получаване на достатъчен за изследване клетъчен материал /диагностична проба/ резултатите се разделят в следните групи:


  • Доброкачествени-70%
  • Подозрителни или неопределени -20%
  • Злокачествени-5%
  • Недиагностични /недостатъчен клетъчен материал/- 5%

При различните проучвания прилаганите данни са сходни с преди описаните.

Доброкачествени възли: Най-често това са колоидни възли или автоимунен тиреоидит на Хашимото.Значително по-рядка цитологична диагноза е подострият тиреоидит.

цитологичен материал от колоиден възел.
цитологичен материал от колоиден възел
цитологичен материал от тиреоидит на Хашимото.
цитологичен материал от тиреоидит на Хашимото
цитологичен материал от остър тиреоидит на Хашимото.
цитологичен материал от остър тиреоидит на Хашимото

При доказана доброкачествена клетъчна структура на възела аз оставям пациентите за наблюдение и ехографско проследяване на техните възлите за срокове от 4-6 месеца. Не практикувам прилагане на синтетични щитовидни хормони /при отсъстнвие на подтисната щитовидна функция/,тъй като е доказано, че страничните им действия са преобладаващи пред положителните им ефекти.

Злокачествени възли биват 4 групи ,според клетъчния им строеж:папиларен ,фоликуларен ,медуларен и анапластичен. Пациентите се насочват за оперативно лечение.

Възли с неопределена /подозрителна / клетъчна структура.При тях тънкоиглената биопсия не е средство за диагностичен избор.Определяне на тяхната структура става в хода на оперативното лечение.Все пак, аз обичайно прилагам повторна биопсия след около 30дни, както и сцинтиграфия на щитовидната жлеза с цел постигане на възможно най-точна диагноза. Ако не се достигне до такава се прилага оперативно лечение, тъй като в тази голяма група съществува възможност за злокачествена диагноза в около 20-25%.

Недиагностичен биопсичен материал.Честотата на тази група биопсичен резултат намалява с повишаване на опита и квалификацията на изследващия ендокринолог.

В диагностичната стойност на щитовидната биопсия се включват и случаите с фалшиво положителни резултати /когато един възел е приет за раков, а той реално не е такъв/ и фалшиво отрицателни резултати /когато е пропусната истинската диагноза щитовиден рак/.Честота на тези неточни диагнози е средно по 5%.Затова ,в някои научни проучвания/при установена доброкачествена клетъчна диагноза от тънкоиглената биопсия/ се препоръчва повторна биопсия след около 1 година.

Това е нехирургичен метод на лечение, при който всички манипулации във вътрешността на кистата или възела се извършват с пункционната игла под ехографски контрол. В медицинската литература е известен като PEI /перкутанна етанолова инжекция/.

Показания:

  1. Кисти на щитовидната жлеза
  2. Възли с преимуществено кистозна структура
  3. Възли със солидна структура /токсични и нетоксични/.

Противопоказания:

Съмнения за злокачественост на третираната кистозна структура.

Прилагам склерозиращата тепрапия от повече от 10 години. Твърдя, че тя е високо ефективна, лесно поносима от пациентите и малко агресивна методика при лечение на щитовидни кисти и възли с кистозна структура. В повечето случаи остава малко огнище от фиброзна тъкан на местото на кистата. То обаче е с минимални размери и след предварително доказана доброкачествена клетъчна структура /чрез биопсията/, то спокойно може да бъде контролирано чрез ехография дълги години.

Приложеният в кистозната кухина високопроцентен спирт предизвиква склероза на вътрешния, тапициращ пласт клетки /той секретира кистозната течност/; това води до слепване на стените и "свиване" на кистата.

Задължително извършвам пункцията на кистозната структура след предварителен ехографски преглед, както и под непосредствен ехографски контрол по време на самата манипулация. Този контрол ми дава възможност за :

  1. подбиране на възлите, подходящи за успешно прилагане на метода;
  2. възможност за точна преценка на структурата на възела;
  3. определяне на обема на възела и кистозната му компонента; това е важно за определяне на количеството спирт, което ще въведа;
  4. точно водене на иглата във вътрешността му.

Преди въвеждане на спирта задължително извършвам предварителна биопсия /под ехографски контрол/ на избраната киста или възел, като подбирам участъци със солидна структура или пристенен паренхим, защото аспирираната кистозна течност, обичайно, е диагностично малкоинформативна. При получаване на съмнителен за зло качественост клетъчен материал, аз насочвам пациента за оперативно лечение.

Преди започването на склерозиращата терапия на кистозната структура задължително прилагам локална анестезия. Тя осигурава минимални болеви усещания на пациента и така ми дава спокойствие за работа.

Извършвам PEI /перкутанната етанолова инжекция/ в кабинета си. Това е амбулаторна, извънболнична манипулация. Общото време, което отнема е между 15 и 20 минути. Пациентът запазва работоспособността си.

Единственото странично действие на описваната манипулация, което съм наблюдавал е преходна болка в областта на шията, която преминава за около 20-тина минути. Могат да бъдат прилагани обезболяващи, противовъзпалителни препарати /НПВС/. Обичайно постигам желаният резултат с една апликация спирт. При рецидив /ново "събиране на течност" в кистозната кухина/ повтарям описаната манипулация. След PEI е желателен контролен ехографски преглед след 30 дни и други, по уточнена схема.

Склерозиращата терапия /PEI/ може да бъде прилагана и при възли със солидна структура /"горещи" или "студени" - уточнени с хормонални изследвания и сцинтиграфия на щитовидната жлеза/. Тук, обаче, тя не е метод на първи избор.

От опита, който имам, мога спокойно да кажа, че склерозиращата терапия под ултразвуков контрол на щитовидни възли с кистозна структура и кисти е много добър и успешен метод на лечение. И в световната практика той е алтернатива на хирургичното лечение, като не отлага, а заменя хирургичното лечение; спестява болничен престой, средства и време за следоперативно възстановяване.Спестява и възможни странични последствия от щитовидната резекция.

Необходим е внимателен подбор /клиничен, ехографски, хормонален/ на кистозните структури, щитовидните кисти и възли със солиден строеж, които са "кандидати" за този метод на лечение.

Предлагам на Вашето внимание ехографии на щитовидна жлеза на две мои пациентки, при които съм използувал PEI. Случаите са демонстрирани при моето изложение на Националния конгрес по ултразвук в медицината - Боровец 2006.

Първи случай : жена на 36 години

възел с кистозна структура, преди прилагане на склерозираща терапия
възел с кистозна структура, преди прилагане на склерозираща терапия
същият възел 60 дни след прилагане на склерозираща терапия
същият възел 60 дни след прилагане на склерозираща терапия

Втори случай : момиче на 10 години

възел с кистозна структура в десен лоб
възел с кистозна структура в десен лоб
същият възел, 45 дни след прилагане на склерозираща терапия
същият възел, 45 дни след прилагане на склерозираща терапия

Друго

Дата на раждане: 8.09.1956г.

Семейно положение: женен.

Деца: дъщеря и син.

Езици: английски и руски.

Интереси: рокмузика, военна история.